морфин
Облик
морфин (български)
ед.ч. | мор·фин | |
---|---|---|
непълен член | мор·фи·на | |
пълен член | мор·фи·нът | |
мн.ч. | мор·фи·ни | |
членувано | мор·фи·ни·те | |
бройна форма | мор·фи·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Упойващо и силно отровно вещество, съставна част на опиума.
- Това вещество като болкоуспокояващо лекарство или като наркотик.
Етимология
От гр. собств. Μορφεύς „бог на съня“ през фр. morphinе или нем. Morphin.
Фразеологични изрази
Превод
|
|