морков
Облик
морков (български)
ед.ч. | мор·ков | |
---|---|---|
непълен член | мор·ко·ва | |
пълен член | мор·ко·вът | |
мн.ч. | мор·ко·ви | |
членувано | мор·ко·ви·те | |
бройна форма | мор·ко·ва | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
Заета от рум. morcov, където е от укр. морков. Праслав. *mъrky, род. п. *mъrkъve. Име на растение с пред-ИЕ произход от корен *mṛk-/*bṛk-, предствен в праслав. *mъrky, ст.-в.-нем. mor(a)ha, старогр. βράκανα, лит. burkūnas.
Фразеологични изрази
Превод
|
|