монумент
Облик
| ед.ч. | мо·ну·мент | |
|---|---|---|
| непълен член | мо·ну·мен·та | |
| пълен член | мо·ну·мен·тът | |
| мн.ч. | мо·ну·мен·ти | |
| членувано | мо·ну·мен·ти·те | |
| бройна форма | мо·ну·мен·та | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
книж. Паметник. (лат.); Монументален - прил. книж. Който има вид, внушителност и значение на паметник; величав, траен. Монументална сграда. Монументално изкуство (лат.). Източник: Български тълковен речник, Издателство "Наука и Изкуство", София, 1995.
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
чешма монумент
Превод
|
|