молив
Облик
молив (български)
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
От нгр. μολύβι „молив“, продължаващо старогр. μολίβιον ср.р. „оловна тръбичка“, производна на μόλιβος, μόλυβδος м. „олово“. Старогр. дума отразява древно, доиндоевроп. название на оловото, разпространило се от Пиринейския полуостров (срв. племе Plumbārii в Лузитания, о-в Πλουμαρία, град Μολυβδίνη при Гибралтар), където са се намирали основни находища на оловна руда, по Средиземноморието и в Северна Европа, срв. баск. berún, лат. plumbum, ст.в.нем. blīo, blīwes (нем. Blei), и през келтски (ср.ирл. luaide), до староангл. lēad, ср.д.нем. lod(e), англ. lead, и лит. liūdė.
Фразеологични изрази
Превод
|
|