Исторически значения: Селищна могила - "акропол" от най-старата устойчива праисторическа култура.
Надгробна могила - погребален ритуал особено популярен в Стара Тракия.
Съвременни употреби Братска могила. Общ гроб на загинали едновременно.
Етимология
Български "могила" Старобълг. могыла, могила (ХІІІ в.), Праслав. *mogyla (сърбохърв. гомила, могила, словен. gomila, чеш., слов. mohyla, пол. mogiła, полаб. mügålа „могила“, рус., укр. могила „гроб“). Вероятно става дума за кръстосване на 2 различини по произход лексеми - от една страна, тюрк. *moɣol/*moɣul „копа сено“ (сиб.-тат. moɣol, чагат. boɣul, якут. бугул „копа сено“ (от монг.), ст.-монг. buqal, монг., бурят. бухал „копа сено“ > унг. boglya „копа“, осет. mæk'oyl, bæk'wæl, карач. baqoal, груз. mаgoli, сван. meko „копа сено“, каб. mäqu „сено“), а от друга лат. cumulus „насип“ с метатеза cumulus > *muculus, (срв. итал. mucchio „насип“, рум. măgură „хълм, насип; пещера“ (> МИ Магура), алб. magulë, gamule „насип от пръст и трева“ (> сръб. гомила, словен. gomila)). Балкано-ром. *muculus следва да се е кръстостало с тюрк. moɣol за да се получи слав. *mogyla при очаквано *mъgъlа Заета е и в рум. movilă „хълм“, унг. máglya „клада“. Унгарската форма обяснява и значението „гроб, гробище“ в източнослав. езици: „насип“ > „клада“ > „трупоизгаряне“ > „гробище“.
