мога

Български

мога

Сегашно време	мо·га
Мин. св. време	мо·жах
Мин. несв. време	мо·жех
Повел. наклонение	—
Мин. страд. причастие	—
Мин. деят. св. причастие	мо·гъл
Мин. деят. несв. причастие	мо·жел
Сегашно деят. причастие	мо·жещ
Деепричастие	мо·жей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 166, {{{ВИД}}}

(класификация — ?)

1. Имам физическа възможност да извърша дадено действие.
2. Имам разрешение, позволено ми е да извърша дадено действие.

Синоними

зная, удава ми се, иде ми отръки, умея, добивам възможност, съм в състояние, съм в положение

Превод

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: магчы (be) гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: ср. р. италиански: potere (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: мочь (ru) словашки: môcť (sk) словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: ср. р. холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]