младеж

младеж (български)

младеж ±

ед.ч.		мла·деж
	непълен член	мла·деж·а
	пълен член	мла·деж·ът
мн.ч.		мла·де·жи
	членувано	мла·де·жи·те
бройна форма		мла·де·жи
звателна форма		мла·де·жо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7b

1. Млад мъж, момък.

Етимология

"Млад" + "-еж". Виж млад.

Превод

английски: youngster, young man арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] старогръцки: μειράκιον (grc) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

момък, млад мъж

Сродни думи

младежов, младежка

Производни думи

младежов, младежка (жена младеж), младежка (прилагателно), младежкиня