митница

митница (български)

митница ±

ед.ч.		мит·ни·ца
	членувано	мит·ни·ца·та
мн.ч.		мит·ни·ци
	членувано	мит·ни·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 51

1. Държавно учреждение, което упражнява контрол над внасяни от чужбина или изнасяни за чужбина стоки.

Етимология

от мито.

Стара заемка от герм. езици - ст.в.нем. mutа.

Превод

албански:  (sq) английски: customs (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански: aduana (es) италиански: dogana, dazio (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: der Zoll, das Zollamt (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: тамо́жня (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски: douane (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)