мит

Български

мит ±

ед.ч.		мит
	непълен член	ми·та
	пълен член	ми·тът
мн.ч.		ми·то·ве
	членувано	ми·то·ве·те
бройна форма		ми·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития и личности.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: myth, fable испански: mito италиански: mito

немски: der Mythos, die Sage руски: миф френски: mythe

Синоними

легенда

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.