мимикрия

мимикрия (български)

мимикрия ±

ед.ч.		ми·мик·рия
	членувано	ми·мик·ри·я·та
мн.ч.		ми·мик·рии
	членувано	ми·мик·ри·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

Способност на живи организми да се сливат с околната среда, за да не контрастират рязко с нея и да не могат да бъдат забелязвани.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]