мида
Облик
мида (български)
ед.ч. | ми·да | |
---|---|---|
членувано | ми·да·та | |
мн.ч. | ми·ди | |
членувано | ми·ди·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
от нгр. μύδι „мида“ < сргр. μύδιν, умал. от старогр. μυ̃ς, μυ̃ν „мишка, прен. мида, риба кит“. Думата μύδι е схваната като форма за мн. ч. и е преобразувана в мида (Frisk, DELG, т. 2, стр. 275-276; БЕР, т. 2, стр. 783-784)
Фразеологични изрази
Превод
|
|