метал
Облик
метал (български)
| ед.ч. | ме·тал | |
|---|---|---|
| непълен член | ме·та·ла | |
| пълен член | ме·та·лът | |
| мн.ч. | ме·та·ли | |
| членувано | ме·та·ли·те | |
| бройна форма | ме·та·ла | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Химичен елемент с висока електропроводимост.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|