ментеше
Облик
ментеше (български)
ед.ч. | мен·те·ше | |
---|---|---|
членувано | мен·те·ше·то | |
мн.ч. | мен·те·ше·та | |
членувано | мен·те·ше·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
ооу Панта (на врата). (Западна Тракия)
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|