мекотело
Облик
мекотело (български)
ед.ч. | ме·ко·те·ло | |
---|---|---|
членувано | ме·ко·те·ло·то | |
мн.ч. | ме·ко·те·ли | |
членувано | ме·ко·те·ли·те |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | ме·ко·те·ло | |
---|---|---|
членувано | ме·ко·те·ло·то | |
мн.ч. | ме·ко·те·ли | |
членувано | ме·ко·те·ли·те |
|
|