маркуч
Облик
маркуч (български)
ед.ч. | мар·куч | |
---|---|---|
непълен член | мар·ку·ча | |
пълен член | мар·ку·чът | |
мн.ч. | мар·ку·чи | |
членувано | мар·ку·чи·те | |
бройна форма | мар·ку·ча | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Гумена или пластмасова тръба за преминаване на течности или газове.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|