мандарин

Български

мандарин ±

ед.ч.		ман·да·рин
	непълен член	ман·да·ри·на
	пълен член	ман·да·ри·нът
мн.ч.		ман·да·ри
	членувано	ман·да·ри·те
бройна форма		—
звателна форма		ман·да·ри·но

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18

Висш китайски сановник, управител на област.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]