манаф
Облик
манаф (български)
ед.ч. | ма·наф | |
---|---|---|
непълен член | ма·на·фа | |
пълен член | ма·на·фът | |
мн.ч. | ма·на·фи | |
членувано | ма·на·фи·те | |
бройна форма | ма·на·фа | |
звателна форма | ма·на·фе |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Манафец (остар., диал.), човек, който продава зеленчуци, зарзаватчия.
- (диал., пренебр.) Турчин, който произхожда от Мала Азия.
- (пренебр., вулг.)Манаф- Полово извратен мъж, с конотация на активен хомосексуален мъж.
Етимология
Първоначално от турската manav „продавач на зеленчуци, зарзаватчия“. Възможно е да е навлязла в българския и чрез посредничеството на гръцката μανάβης manavis „продавач на зеленчуци, зарзаватчия“. В турския е заета от арабския. Вторичните значения на малоазиатски турчин и активен хомосексуален мъж са развити само в българския език, но не и в турския или гръцкия.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Манафско, манафска, манафски, манафин, манафец.