мана

мана (български)

мана ±

ед.ч.		ма·на
	членувано	ма·на·та
мн.ч.		ма·ни
	членувано	ма·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Болест по растенията.

Превод

английски: mildew, blight арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: μούχλα датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: moho, mildiu италиански: muffa китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Mehltau норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ми́лдью словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: küf унгарски: [[]] фински: [[]] френски: mildiou холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]