майстор
Облик
майстор (български)
| ед.ч. | майс·тор | |
|---|---|---|
| непълен член | майс·то·ра | |
| пълен член | майс·то·рът | |
| мн.ч. | майс·то·ри | |
| членувано | майс·то·ри·те | |
| бройна форма | майс·то·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- 1. Лице, което владее добре професията си или някое изкуство. Майстор на словото. 2. Занаятчия, който е изучил добре занаят и има право да ръководи други.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|