майстор

Български

майстор ±

ед.ч.		майс·тор
	непълен член	майс·то·ра
	пълен член	майс·то·рът
мн.ч.		майс·то·ри
	членувано	майс·то·ри·те
бройна форма		майс·то·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. 1. Лице, което владее добре професията си или някое изкуство. Майстор на словото. 2. Занаятчия, който е изучил добре занаят и има право да ръководи други.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: master, craftsman арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: μάστορας датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: maestro, máste италиански: padrone, maestro китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Meister норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ма́стер словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: hoca унгарски: [[]] фински: [[]] френски: maître холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• сръчен, опитен, специалист, вещ
• пишкин

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}