Направо към съдържанието

лято

От Уикиречник
Картина на Chen_Chengpo:"Улица през лятото"

Съществително нарицателно име, среден род, тип

  1. Най-топлият от четирите сезона. Характерни за него са големите горещини, подходящи за почивки.

Етимология

ст.-бълг. лѣто θέρυς „лято“, χρόνος „време“, ἔτος, ἐνιαυτός „година“ (Зогр., Мар., Асем., Супр., Син. пс., Сим. сб.). Праслав. *lěto се явява славянска иновация в индоевропейската система от наименования на годишни времена (Т. В. Гамкрелидзе, В. В. Иванов. Индоевропейский язык и индоевропейцы II, Тбилиси, 1984, 852-854). Най-убедителна се явява етимологията на А. Вайан (BSL XLIV 2, 124-6), който свързва праслав. *lěto с лит. lėtas „мек, спокоен, тих, послушен“, латв. lēts „лек“ (с друг суфикс: лит. lėnas „мек, спокоен“, праслав. *lěnъ „ленив“) от и.-е. *leH- „отслабвам“, срв. гот. lētan „оставям, разрешавам, отказвам се“, лат. lētum „смърт“ („отпускане“?). Така, праслав. *lěto се разглежда като отглаголно прилагателно с първоначално значение „меко време; време, когато студът намалява“

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

пролет

Производни думи

летен

Причастие, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

лея