лютеница
лютеница (български)
| ед.ч. | лю·те·ни·ца | |
|---|---|---|
| членувано | лю·те·ни·ца·та | |
| мн.ч. | лю·те·ни·ци | |
| членувано | лю·те·ни·ци·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Вид доматен сос, приготвен от доматено пюре, пиперково пюре, кромид лук, чесън, моркови, патладжан и подправки, традиционен за българската кухня.