любовник

любовник (български)

любовник ±

ед.ч.		лю·бов·ник
	непълен член	лю·бов·ни·ка
	пълен член	лю·бов·ни·кът
мн.ч.		лю·бов·ни·ци
	членувано	лю·бов·ни·ци·те
бройна форма		лю·бов·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Извън брачен партньор с когото правиш любов

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: любовник ru словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: milenec шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

галантен кавалер, ухажор, поклонник