лъкатушен
лъкатушен (български)
| ед. ч. | м. р. | лъ·ка·ту·шен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | лъ·ка·туш·ния | ||
| пълен член | лъ·ка·туш·ни·ят | ||
| ж. р. | лъ·ка·туш·на | ||
| членувано | лъ·ка·туш·на·та | ||
| ср. р. | лъ·ка·туш·но | ||
| членувано | лъ·ка·туш·но·то | ||
| мн. ч. | лъ·ка·туш·ни | ||
| членувано | лъ·ка·туш·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който е с много извивки.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|