Направо към съдържанието

лопата

От Уикиречник

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Инструмент с дървена дръжка и плоска метална част, използван за копаене, изгребване, събиране на отпадъци и др.

Етимология

старобълг. лопата πτύον (Супр.). Праслав. *lopata, първоначално прилагателно ж.р. от *lopatъ, от *lopъ „плосък предмет“, сродна с лапа и ст.в.нем. laffa „длан, весло“, старофриз. lарре „лопата“, ирл. lúi „весло“ (келт. *lорuiо-) (за образуването срв. рогат, сърцат, богат). По образуване еднаква с лит. lореta, старопрус. lорtо „лопата“, лит. lереtа „крак на слон“. Сходна по звучене дума се среща в угро-финските и самодийските езици: фин. lарiо, lарiа, карел. labia, вепс. labid, ест. labidas, ненец. lаbеа, lābė, нганас. lаbаŋ, енец. lоbа „весло“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

  1. копая с лопата
  2. с лопата да ги ринеш - казва се за нещо, което се намира в много голямо количество
  3. ти уби коча с лопатата (жарг.) - когато някой каже нещо невероятно, невъзможно, смехотворно, безумно и т. н.
  4. фурнаджийска лопата - човек, който се завира навсякъде, подлизурко

Превод

Синоними

бел, лизгар, кюрек - права лопата; фараш - лопатка за боклук; казма (диал., тур.)

Сродни думи

Производни думи

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други