ликувам
Облик
ликувам (български)
Сегашно време | ли·ку·вам |
---|---|
Мин. св. време | ли·ку·вах |
Мин. несв. време | ли·ку·вах |
Повел. наклонение | ли·ку·вай |
Мин. страд. причастие | ли·ку·ван |
Мин. деят. св. причастие | ли·ку·вал |
Мин. деят. несв. причастие | ли·ку·вал |
Сегашно деят. причастие | ли·ку·ващ |
Деепричастие | ли·ку·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- Възторжено се радвам, тържествувам.
Етимология
старобълг. ликовати, ликоуѭ „играя хоро“ (Супр., Ман. хр.), ликъ „хор, хоро“ (Зогр., Мар., Асем., Син. тр., Клоц., Сав. кн.), сръб. ликовати „веселя се“. Заета е от герм.: гот. laiks „танц“, laikan „скачам“, старосканд. leikr „игра“, сродни с лит. laigyti „скачам, бягам“, староинд. rejatе „скача“, ИЕ *leig-.
Фразеологични изрази
Синоними
- радвам се, тържествувам, веселя се, празнувам, сияя от радост, хвърча от радост, много се радвам, много съм доволен
- пирувам
Превод
|
|