ленив

ленив (български)

ленив ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		ле·нив
		непълен член	ле·ни·вия
		пълен член	ле·ни·ви·ят
	ж. р.		ле·ни·ва
		членувано	ле·ни·ва·та
	ср. р.		ле·ни·во
		членувано	ле·ни·во·то
мн. ч.			ле·ни·ви
		членувано	ле·ни·ви·те

Прилагателно име, тип 76

1. Който изразява леност.
2. Който не желае да работи.
3. Който се движи бавно, мудно.
4. Орган на човешкото тяло, функциониращ със забавен ритъм.

Етимология

старобълг. лѣнивъ < лѣнъ: лит. lėnas, латв. lēns „мързелив, вял“: лат. lēnis „мек“< ИЕ *leh₁-(e)no-.

Синоними

• мързелив, отпуснат, бавен, тежък, муден, пипкав, лентяй, безделник, бездеен, недеятелен, немарлив, нехаен, безгрижен, нехайник, празноскитащ, негодяй, дембелин, хайлазин, разхайлазен, мързелан
• бавно действуващ
• вял

Антоними

• енергичен
• работлив, работен, трудолюбив

Превод

албански:  (sq) английски: lazy (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски: leisciúil (ga) исландски:  (is) испански: perezoso (es), flojo (es) италиански: pigro (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: faul (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: ленивый (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски: tembel (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски: paresseux (fr), fainéant (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)