лекторат
Облик
лекторат (български)
ед.ч. | лек·то·рат | |
---|---|---|
непълен член | лек·то·ра·та | |
пълен член | лек·то·ра·тът | |
мн.ч. | лек·то·ра·ти | |
членувано | лек·то·ра·ти·те | |
бройна форма | лек·то·ра·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Служба, длъжност на лектор, преподавател по чужд език във висше учебно заведение.
- само. ед. събир. Всички лектори при висше учебно заведение.
- Специална служба при организация или учреждение, която урежда изнасянето на лекции по дадени въпроси или изучаването на чужди езици.
Етимология
От нем. Lektorat.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- лекторат в РБЕ на ИБЕ