лауреат
Облик
лауреат (български)
ед.ч. | ла·у·ре·ат | |
---|---|---|
непълен член | ла·у·ре·а·та | |
пълен член | ла·у·ре·а·тът | |
мн.ч. | ла·у·ре·а·ти | |
членувано | ла·у·ре·а·ти·те | |
бройна форма | ла·у·ре·а·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
1. Истор. В древността - победител в състезание, увенчан с лавров венец.
2. Лице, удостоено с висока награда за изключителни заслуги в областта на науката, изкуството или обществения живот.
3. Лице, спечелило голяма награда на конкурс, обикновено за изкуство или литература
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|