Направо към съдържанието

лабиринт

От Уикиречник

лабиринт (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. В древногръцката митология — грамадна постройка на остров Крит със сложна система от изкусно заплетени коридори, входове и стаи.
    1. Сграда с такава система.
  2. Сложно, заплетено разположение, свързване на помещения, сгради, улици, пътища, местности и друго, където човек трудно може да се ориентира.
  3. прен. Сложно, трудно и заплетено положение.
  4. анат. Вътрешната част на ухото, която се състои от охлюв, преддверие и полуокръжни канали.
  5. техн. Система от канали с резки изменения на проходното сечение, през която минава поток от течност, газ, пара и друго.

Етимология

От гр. λαβύρινθος през нем. Labyrinth или рус. лабиринт.

Фразеологични изрази

Превод

  • маори:  (mi)
  • немски: Labyrinth (de)
  • норвежки:  (no)
  • персийски:  (fa)
  • полски:  (pl)
  • португалски:  (pt)
  • румънски:  (ro)
  • руски: лабиринт (ru)
  • самоански:  (sm)
  • сингалски:  (si)
  • словашки:  (sk)
  • словенски:  (sl)
  • сръбски:  (sr)
  • тагалог:  (tl)
  • тайландски:  (th)
  • турски:  (tr)
  • украински:  (uk)
  • унгарски:  (hu)
  • урду:  (ur)
  • фински:  (fi)
  • френски:  (fr)
  • фрисийски:  (fy)
  • хавайски:  (haw)
  • хинди:  (hi)
  • холандски:  (nl)
  • хърватски:  (hr)
  • чешки:  (cs)
  • шведски:  (sv)
  • шотландски:  (sco)
  • японски:  (ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Източници

  1. лабиринт в РБЕ на ИБЕ
  2. лабиринт в РБЕ на „Читанка“