лабиринт
Облик
лабиринт (български)
ед.ч. | ла·би·ринт | |
---|---|---|
непълен член | ла·би·рин·та | |
пълен член | ла·би·рин·тът | |
мн.ч. | ла·би·рин·ти | |
членувано | ла·би·рин·ти·те | |
бройна форма | ла·би·рин·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- В древногръцката митология — грамадна постройка на остров Крит със сложна система от изкусно заплетени коридори, входове и стаи.
- Сграда с такава система.
- Сложно, заплетено разположение, свързване на помещения, сгради, улици, пътища, местности и друго, където човек трудно може да се ориентира.
- прен. Сложно, трудно и заплетено положение.
- анат. Вътрешната част на ухото, която се състои от охлюв, преддверие и полуокръжни канали.
- техн. Система от канали с резки изменения на проходното сечение, през която минава поток от течност, газ, пара и друго.
Етимология
От гр. λαβύρινθος през нем. Labyrinth или рус. лабиринт.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- сложност, усложненост, усложнение, омагьосан кръг, заплетеност, лутаница, безизходност, безизходица