кътник

кътник (български)

кътник ±

ед.ч.		кът·ник
	непълен член	кът·ни·ка
	пълен член	кът·ни·кът
мн.ч.		кът·ни·ци
	членувано	кът·ни·ци·те
бройна форма		кът·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Един от крайните широки плоски зъби, служещи за дъвчене.

Превод

английски: molar, grinder гръцки: γομφίος испански: molar, muela италиански: molare

немски: der Backenzahn руски: коренно́й зуб турски: azı dişi френски: molaire