кърчаг
Облик
кърчаг (български)
ед.ч. | кър·чаг | |
---|---|---|
непълен член | кър·ча·га | |
пълен член | кър·ча·гът | |
мн.ч. | кър·ча·зи | |
членувано | кър·ча·зи·те | |
бройна форма | кър·ча·га | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Глинен съд за вода, стомна; чаша, бардак; каца с грозде или туршия; висока голяма каца; каца, ведро с елипсовидна форма; малка бъчва.
Етимология
старобълг. кръчагъ „стомна, делва, гърне“ (Супр., Зогр., Мар., Йоан Екзарх)
Фразеологични изрази
Превод
|
|