кърпа
Облик
кърпа (български)
ед.ч. | кър·па | |
---|---|---|
членувано | кър·па·та | |
мн.ч. | кър·пи | |
членувано | кър·пи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Парче плат за забраждане, за изтриване на лице, нос, ръце, за връзване и носене на нещо, за превързване с нещо.
- (диал.) кръпка.
Етимология
старобълг. кръпа ὕφασμα „брокатена тъкан“, сръб. крпа „кърпа“, крпље „вид зимна обувка“, словен. krpa „кърпа“, krplja „ска“, чеш. krpě „обувка“, krpec „цървул“, пол. kierpce „вид кожени обувки“, рус. диал. курпы „вид мъжки пантофи“, лит. kurpė, латв. kurpe, старпрус. kurpe, старогр. κρηπίς, -ῖδος, лат. carpisculum „обувка“, от ИЕ *kŗ-p- < *(s)ker- „режа“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|