къдрица
Облик
къдрица (български)
ед.ч. | къд·ри·ца | |
---|---|---|
членувано | къд·ри·ца·та | |
мн.ч. | къд·ри·ци | |
членувано | къд·ри·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Вълнообразен, виещ се кичур коса.
Етимология
диал. още къдра. Праслав. *kǫdьrь (сърбохърв. кудар, кудра, словен. koder, род. п. kodrа, чеш. kudrnа, пол. kędzior, г.-луж. kudźeŕ, д.-луж. kuźeŕ, рус. кудерь, укр. кудер, кудир).
Фразеологични изрази
Превод
|
|