кума
Облик
кума (български)
ед.ч. | ку·ма | |
---|---|---|
членувано | ку·ма·та | |
мн.ч. | ку·ми | |
членувано | ку·ми·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
Съкратена форма от старобълг. къмотра „кума“ (Клоц.), срв. чеш. kmotra. Праслав. *kъmotra е заемка от лат. commater.
Фразеологични изрази
Превод
|
|