кукуряк
Облик
кукуряк (български)
ед.ч. | ку·ку·ряк | |
---|---|---|
непълен член | ку·ку·ря·ка | |
пълен член | ку·ку·ря·кът | |
мн.ч. | ку·ку·ря·ци | |
членувано | ку·ку·ря·ци·те | |
бройна форма | ку·ку·ря·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
старобълг. коукоурѣчь (15 в.) - във връзка с *kokora „къдра“ предвид стърчащите като къдри листа и цветове, отдавна сближена с кукуригу (друго име на това растение е петльов гребен, петльово перо).
Фразеологични изрази
Превод
|
|