кукер
Облик
кукер (български)
ед.ч. | ку·кер | |
---|---|---|
непълен член | ку·ке·ра | |
пълен член | ку·ке·рът | |
мн.ч. | ку·ке·ри | |
членувано | ку·ке·ри·те | |
бройна форма | ку·ке·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Маскиран мъж, участник в обредни игри на Сирница.
Етимология
Един от българо-балтийските изоглоси: бълг. кукер ~ лит. kaukas „таласъм“, производна на лит. kaukti „вия“, срв. kaukys „птица в езическите представи на литовците, чийто крясък се смятал за предзнаменование на добра реколта от лен“, латв. kauks „таласъм“, старопрус. cawx „дявол“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
кукерски, кукерска, кукерско