кречетало
Облик
кречетало (български)
ед.ч. | кре·че·та·ло | |
---|---|---|
членувано | кре·че·та·ло·то | |
мн.ч. | кре·че·та·ла | |
членувано | кре·че·та·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Примитивна дървена играчка от две дъсчици, които при въртене се удрят една о друга и издават силен, неприятен шум.
- Прен: Човек, който говори много, невъздържано и шумно. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
бъбрица, бръщолевец, дърдорко, дрънкало