красноречие

красноречие (български)

красноречие ±

ед.ч.		крас·но·ре·чие
	членувано	крас·но·ре·чи·е·то
мн.ч.		крас·но·ре·чия
	членувано	крас·но·ре·чи·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Способност да се говори красиво и ясно; ораторско изкуство.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• сладкодумство, ораторство, витийство, реторика
• патос, увлекателност, приказливост, словоохотливост, убедителност, изразителност