красноречив

Български

красноречив ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		крас·но·ре·чив
		непълен член	крас·но·ре·чи·вия
		пълен член	крас·но·ре·чи·ви·ят
	ж. р.		крас·но·ре·чи·ва
		членувано	крас·но·ре·чи·ва·та
	ср. р.		крас·но·ре·чи·во
		членувано	крас·но·ре·чи·во·то
мн. ч.			крас·но·ре·чи·ви
		членувано	крас·но·ре·чи·ви·те

Прилагателно име, тип 76

1. Човек, който притежава красноречие.

Синоними

• сладкодумен, приказлив, увлекателен, убедителен, говорлив, общителен
• изразителен, ясен, очебиен, отчетлив, ораторски, патетичен
• меден, мелодичен

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]