котел

котел (български)

котел ±
ед.ч.		ко·тел
	непълен член	ко·те·ла
	пълен член	ко·те·лът
мн.ч.		кот·ли
мн.ч.	членувано	кот·ли·те
бройна форма		ко·те·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8

Съд с дръжка, направен в специфична форма, използван в миналото за подгряване на вода върху жив огън.

Етимология

старобълг. котьлъ χαλκίον (Зогр., Мар.), праслав. *kotьlъ. Предвид ударението заета непосредствено от лат. catīllus, умал. от catīnus „блюдо, чиния“. От латински произлизат ит., исп. catino, гот. *katils или *katilus (засвидетелстваната форма е род. п. мн. ч. katilē), англ. kettle „чайник“, нем. Kessel „казан“, хол. ketel.

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]]
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: [[]]
гръцки: [[]]
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
индонезийски: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: [[]]
италиански: [[]]
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: katls^(lv)
латински: [[]]
литовски: katilas^(lt)

немски: [[]]
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: kосiоł^(pl)
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: котёл^(ru)
словашки: [[]]
словенски: [[]]
сръбски: котао^(sr)
тайландски: [[]]
турски: [[]]
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: [[]]
холандски: [[]]
хърватски: [[]]
чешки: kotel^(cs)
шведски: [[]]
японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

котелно; котловина; котлен камък