котел

Български

котел ±

ед.ч.		ко·тел
	непълен член	ко·те·ла
	пълен член	ко·те·лът
мн.ч.		кот·ли
	членувано	кот·ли·те
бройна форма		ко·те·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8

1. Съд с дръжка, направен в специфична форма, използван в миналото за подгряване на вода върху жив огън.

Етимология

старобълг. котьлъ χαλκίον (Зогр., Мар.), праслав. *kotьlъ. Предвид ударението заета непосредствено от лат. catīllus, умал. от catīnus „блюдо, чиния“. От латински произлизат ит., исп. catino, гот. *katils или *katilus (засвидетелстваната форма е род. п. мн. ч. katilē), англ. kettle „чайник“, нем. Kessel „казан“, хол. ketel.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: ср. р. латински: [[]] литовски: ср. р.

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: ср. р. португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ср. р. словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: ср. р. тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: ср. р. шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ведро, кофа, бакър
• казан
• бойлер

Производни думи

котелно; котловина; котлен камък