котва
Облик
котва (български)
ед.ч. | кот·ва | |
---|---|---|
членувано | кот·ва·та | |
мн.ч. | кот·ви | |
членувано | кот·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
ст.-бълг. котва ancora. Сродни форми: словен. kotva, чеш. kotva, kotev, слов. kotva, пол. kotwa, kotwia, kotew, г.-луж., д.-луж. kótwa „котва“, полаб. ťötåi „котка“, укр. кітва „котва“. Праслав. *koty, -ъve, от един произход с котка, котарак, поради приликата на котвата с котешки нокът. Срв. д.-нем. katt „котва“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|