костур
Направо към навигацията
Направо към търсенето
костур (български)
ед.ч. | кос·тур | |
---|---|---|
непълен член | кос·ту·ра | |
пълен член | кос·ту·рът | |
мн.ч. | кос·ту·ри | |
членувано | кос·ту·ри·те | |
бройна форма | кос·ту·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|