космополитен
Облик
космополитен (български)
ед. ч. | м. р. | кос·мо·по·ли·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | кос·мо·по·лит·ния | ||
пълен член | кос·мо·по·лит·ни·ят | ||
ж. р. | кос·мо·по·лит·на | ||
членувано | кос·мо·по·лит·на·та | ||
ср. р. | кос·мо·по·лит·но | ||
членувано | кос·мо·по·лит·но·то | ||
мн. ч. | кос·мо·по·лит·ни | ||
членувано | кос·мо·по·лит·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
1. Който се отнася до космополит. Космополитен стил на живот.
2. В който има хора от всички страни, от цял свят.
Етимология
Фразеологични изрази
Париж е космополитен град. Космополитно средище.
Синоними
всемирен, всесветски, вселенски, интернационален, безотечествен, международен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|