корпулентен
Облик
корпулентен (български)
ед. ч. | м. р. | кор·пу·лен·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | кор·пу·лен·т·ния | ||
пълен член | кор·пу·лен·т·ни·ят | ||
ж. р. | кор·пу·лен·т·на | ||
членувано | кор·пу·лен·т·на·та | ||
ср. р. | кор·пу·лен·т·но | ||
членувано | кор·пу·лен·т·но·то | ||
мн. ч. | кор·пу·лен·т·ни | ||
членувано | кор·пу·лен·т·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Със солиден корпус, набит, елегантен начин да кажеш на някого, че е дебел
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
от лат. corpulentus = "плътен, дебел", от corpus = "тяло"
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|