корифей
Облик
корифей (български)
| ед.ч. | ко·ри·фей | |
|---|---|---|
| непълен член | ко·ри·фея | |
| пълен член | ко·ри·фе·ят | |
| мн.ч. | ко·ри·феи | |
| членувано | ко·ри·фе·и·те | |
| бройна форма | ко·ри·фея | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
1. Изтъкнат, водещ представител на някаква дейност, в науката или изкуството. 2. Голям познавач в някаква област.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
първенец, виден деец, главатар