корифей
Облик
корифей (български)
ед.ч. | ко·ри·фей | |
---|---|---|
непълен член | ко·ри·фея | |
пълен член | ко·ри·фе·ят | |
мн.ч. | ко·ри·феи | |
членувано | ко·ри·фе·и·те | |
бройна форма | ко·ри·фея | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
1. Изтъкнат, водещ представител на някаква дейност, в науката или изкуството. 2. Голям познавач в някаква област.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
първенец, виден деец, главатар