кордон

Български

кордон ±

ед.ч.		кор·дон
	непълен член	кор·до·на
	пълен член	кор·до·нът
мн.ч.		кор·до·ни
	членувано	кор·до·ни·те
бройна форма		кор·до·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Остар. Огърлица от скъп метал.
2. Заграждение от верига, въже за ограничаване на достъпа.
3. Прен. Войници или полицаи, подредени в кръг като верига, за да пазят, завардват или охраняват.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• верижка
• верига, колона, редица