коптор
Облик
| ед.ч. | коп·тор | |
|---|---|---|
| непълен член | коп·то·ра | |
| пълен член | коп·то·рът | |
| мн.ч. | коп·то·ри | |
| членувано | коп·то·ри·те | |
| бройна форма | коп·то·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Малка, схлупена, ниска къща, направена от различни, обикновено нестроителни материали.
- Тясно жилище или стая, недостъпни за нормално живеене.
- Фурна, пекарна, опушено място за печене.
Етимология
Заемка от рум. cuptor „глинена пещ“ < лат. *coctorium от coctus „сготвен“, coquere „готвя“, срв. ит. диал. cuottoru „казан“. От гръцката κόπτερος (нарязан, отсечен) и в традиционния български занаятчийски език означава специфична пещ за изпичане на тухли и керемиди (също се среща и като кофтор или кофтори). Днес оригиналното значение като фурна за печене на керемиди се е изгубило.
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}