коприва

коприва (български)

коприва ±

ед.ч.		коп·ри·ва
	членувано	коп·ри·ва·та
мн.ч.		коп·ри·ви
	членувано	коп·ри·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Тревисто растение, чиито листа причиняват парене и обриви при докосване.

Етимология

ст.-бълг. коприва urtica. Сродни форми: сърбохърв. коприва, коприв, копрва, словен. kopriva, kropiva, чеш. kopřiva, слов. kopriva, koprva, пол. koprzywa, г.-луж. kopřiwa, д.-луж. kopśiwa, полаб. ťüpraivă, рус. крапива, крапиво, укр. кропива, белор. крапiва. Праслав. *kopriva - първоначално прилагателно (срв. сръб., рус. форми), вероятно производно от *koprъ „копър“ - което е съмнително поради факта, че копърът е южна култура. Съществува и вероятност изходната форма да е *kropiva (изт-слав.), която да се е видоизменила под влияние на *koprъ „копър“ в другите слав. езици. Неясно.

Превод

албански:  (sq) английски: nettle (en) арабски: قُرَّاص (ar) арменски: եղինջ (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски: крапiва (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки: τσουκνίδα (el) датски: nælde (da) есперанто:  (eo) естонски: nõges (et) иврит: סרפד (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски: neantóg (ga) исландски:  (is) испански: ortiga (es) италиански: ortica (it) каталонски:  (ca) китайски: 蕁麻 (zh) корейски: 쐐기풀 (ko) корнийски:  (kw) латвийски: nātre (lv) латински: urtīca (la) литовски: dilgėlė (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: Brennnessel (de) норвежки: nesle (no) персийски:  (fa) полски: koprzywa (pl) португалски: urtiga (pt) румънски: urzică (ro) руски: крапива (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки: pŕhľava (sk) словенски: kopriva (sl) сръбски: коприва (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски: ısırgan (tr) украински: кропива (uk) унгарски: csalán (hu) урду:  (ur) фински: nokkonen (fi) френски: ortie (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски: netel (nl) хърватски:  (hr) чешки: kopřiva (cs) шведски: nässla (sv) шотландски:  (sco) японски: 蕁麻 (ja)