копраля
Облик
копраля (български)
ед.ч. | коп·ра·ля | |
---|---|---|
членувано | коп·ра·ля·та | |
мн.ч. | коп·ра·ли | |
членувано | коп·ра·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Дълъг прът, който на дебелия си край има желязна лопатка за чистене на ралото от кал, а в другия си край завършва с чаталче с бодчета за подкарване на добитъка при оран.
- Народна мярка за пътя на слънцето или месеца по небосклона.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|